Всяка събота и неделя се отправяше на риболов. Хобито му преди се бе превърнало в професионализъм. Участваше във всякакви състезания. Обичаше да бъде обект на внимание. Обичаше да му се възхищават. Имаше си своя несподелена тайна – никак не обичаше рибата като божие творение. Дори не я приемаше за храна, но му се налагаше по неписано задължение, всяка уловена риба, показно да я целуне, сякаш наистина й се възхищава и да я пусне отново във водата на свободата. Понякога се питаше защо се е захванал с този спорт, като всеки допир с тези животинки го караше да потръпва от отвръщение и погнуса.

Обсебен от своето его така и не разбра, че същите чувства, които изпитваше той, не бяха по-различни от тези на съпругата му. Всяка събота потръпваща незнайно защо, тя го целуваше механично и бързо го пускаше на свобода.