За любителите на езотериката - необикновената история на една жена, която преобърнала съзнанието на човечеството

(По случай 180 г. от нейното рождение и 120 г. от нейната кончина)

1991 година беше обявена от ЮНЕСКО за международна година на Блаватска.

На 12 август 1831 г. в град Екатеринослав, южна Русия (днес гр. Днепропетровск, Украйна) в знатно семейство се ражда Елена Петровна. Бащата, полковник Петер Хан, е син на немския генерал Алексис Хан, преселил се в Русия, а майката, Елена Фадеева, е дъщеря на висшия чиновник Алексей Фадеев и на княгиня Елена Долгорукая. Белински нарича майка й „Руската Жорж Санд“. Тя е авторка  на десетина романа, подписани с псевдонима Зенеида.




Елена Блаватска (1831 – 1891)

Елена се ражда по времето, когато върлува холера. Тя  била прекалено слаба и немощна. Близките й не вярвали, че ще оцелее, затова избързали с нейното кръщаване. Но оцелява  не само тогава.

 

  В нейния странен и бурен живот тя многократно се разминава със смъртта. Много често нейните писма започват с думите:”Пиша ви от моето смъртно легло…” Тя е само на 11 години, когато майка й умира. Отглеждат я дядото Андрей Фадеев, губернатор на Саратов, и бабата, княгиня Елена Долгорука.

Елена израства като изключително дете с необикновен характер. Още невръстна, озадачава околните с необичайните си дарби:  вижда и описва събития, станали далеч от бащиния й дом, говори за окръжаващите я странни и невидими за другите същества. Едно от тях й се явява при нейното второ разминаване със смъртта. По време на езда, разбеснелият се кон я хвърля от седлото и в този момент тя вижда образа на висок мъж, облечен в бяло, да я поема в ръцете си и да я полага леко на тревата. Този мъж с тъмна брада и огромни очи с проницателен и ласкав поглед тя ще запомни за цял живот.




  Елена на 7 г. и Ани на 13 г.


През 1844 – 1845 г. Елена пътува с баща си из Европа. Седемнадесетгодишна, сключва брак с много по-възрастния от нея генерал Блаватски. Този брак трае около три месеца, една нощ тя се измъква от  съпружеския дом, за да не се върне повече там. Вторият й брак, също по принуда, е сключен много по-късно в Америка.


   Един ден през 1851 г. в края на лятото, когато се разхожда с баща си по улиците на Лондон, тя забелязва  благородната осанка на индус сред група богато облечени хора. В неговото лице тя тутакси разпознава своя някогашен спасител. Той едва забележимо й прави знак да остане на мястото си. На следващия ден на разходката  в Хайд парк тя отново го вижда, този път да се приближава  към нея. Той й признава, че е искал да се срещне с нея във връзка със създаването на едно ново духовно движение, което да разкрие на западния свят редица истини от източната философска традиция и което да заработи за благото на човечеството,  без оглед различията на раси, народности, вероизповедания. Казва й също, че тя е призвана да стане негов родоначалник. Но затова трябва да се готви за голямата задача и за всички тежки изпитания, свързани с нея. Тя приема призванието си и от този момент непознатият покровител се превръща в неин учител. Това е Учителят Мория.


Подготовката на Блаватска, обаче, не се състои в четене на книги, посещения на лекции, на манастири, нито дори  в беседи с Учителя. Тя е оставена сама на себе си за дълги години и именно в това е било изпитанието. То преминава в многобройни пътешествия и приключения и в опознаване на необикновеното и непонятно за обикновения човек. Всичките й странствания са отчетливо програмирани от интереса й към свръхсетивните явления и от отвращението й към официално установените учебникарски истини и светски нрави.





  От Европа Елена заминава за Египет, после за Сирия, Южна Америка, където живее в най-примитивни условия сред местните племена. След което прекосява Тихия океан, стига до Индия с намерение да посети Тибет, но британските власти осуетяват намеренията й. На връщане тя остава в Египет, където изучава древната магия с коптския маг Метамон. В Италия пък се свързва с въстаниците на Гарибалди, бива тежко ранена и пак едва се разминава с гибелта си. После странства през Канада, там живее сред индианците, опознава нравите и тайните им. Прехвърля се в Тексас, живее сред траперите, отправя се към Нови Орлеан, за да изучи магиите на племето Воду. Едва не заплаща отново своята любознателност с живота си.  Новото й пътуване към Индия този път е успешно, прехвърля се в Тибет, после пак се връща в Индия, откъдето получава навременно нареждане от Учителя да се върне в Русия, защото тъкмо тогава избухва известният бунт на сипаите.




 През 1857 г. след 6 години скитничество, тя е отново при семейството си. Но с това приключва само първата част от изпитанието й. От 1863г. тя отново се впуска в скитническите си приключения и през 1867 г. отново  посещава Тибет. Стига до езерото Пелте на път за Куенлун и там някъде срез заледените хималайски хребети  изчезва за три години от очите на „цивилизования свят”.


По понятни причини тя никога не дава точни сведения за местопребиваването си, но не е крила, че е била в близост до двамата големи учители Мория  и Кутуми. През това време нейната леля Фадеева получава едно писмо от Кутуми по необясним начин от негов пратеник с азиатско лице, след което изчезва изведнъж пред очите й.


Писмото утешава близките й, които вече я смятали за мъртва. Обяснява, че тяхната дъщеря и племенница не е напускала този свят, дори им известява, че е добре и е щастлива в далечното й убежище, там получава  първите си сведения за Тайното учение. Внушено й било да се върне в Европа, за да го разпространи. На връщане с един търговски кораб, който експлодира, тя пак по чудо е една от малцината оцелели. Първо се установява в Париж, където живее с брат си, но после получава наставление да замине спешно за Ню Йорк и да чака инструкции.



През юли 1873 г. почти без средства е в Америка. Прави изкуствени цветя, за да преживява повече от година. Едва през септември й бива съобщено, че трябва да потърси своя бъдещ сътрудник, полковник Олкът, който пише във в. Дейли График” два пъти седмично очерци за свръхестествените явления, наблюдавани в една ферма в щата Вермонт, където двамата се срещат. Те са диаметрално противоположни по характер.


Олкът определя дългогодишната си съратничка в тритомната си „История на теософското общество” като личност, в която доброто и лошото, светлината и сянката, мъдростта и лекомислието, духовното, ясновидството, липсата на здрав разум са силно примесени.. Според неговите данни, Елена може да бъде представена като проницателна и лековерна, спокойна и избухлива, тактична и безцеремонна, приветлива и груба, разсъдлива и фантазьорка, находчива и безпомощна. Тя е властна и избухлива, ругае, когато се ядоса и пуши като комин, оставя се да я подвеждат, кара се с приятели, купува земи и забравя точно къде са. Като главен редактор на сп. „Теософ” учредява конкурентно списание, на което също става главен редактор. Най-лесно си спечелва неприятели, защото винаги казва истината в очите.
 



 Всичките тези неща водят до въпроса защо учителите са си избрали за свой посланик същество, изпълнено с толкова много противоречия и несъвършенства. Но всички те са незначителни подробности, ако се съпоставят с големите  качества на Старата дама, както я наричат нейните близки. Тя е изключително великодушна, щедра, жизнерадостна, притежава изключителна смелост, самовзискателност и работоспособност . Писала е по 12 часа на ден без почивка и храна. Когато стига до 870-та страница на „Разбулената Изида”, кара Олкът да започнат отначало.



Елена е и изключително скромна, не се смята за нищо повече, освен популяризаторка на учение, което не е нейно, а само излага идеите, внушени й от Адептите. Освен всичко друго, тя има и нужните психически качества, които я правят възприемчива за  посланията на Адептите, да може да „чува” и „вижда” мислите им, идващи през хиляди километри разстояние. Най-ценната й черта си остава, обаче, всеотдайността и предаността й към делото, без оглед на неимоверните й усилия, рискове, страдания, несгодите, самотата, насмешките, хулите, заплахите, които е трябвало да понесе. И най-вече дългите мълчания на Учителите, заради които е трябвало сама да взима решения. И да търси изход.



  Старата дама е надарена и с доста феноменални способности, които описани подробно, могат да съставят цяла антология.

Можела да материализира предмети, храна, да дематериализира, да хипнотизира. Не придава особено значение на тези си качества, но смята, че с тях може да  сепне заспалите мозъци, да събуди интереса към свръхсетивния свят.





Елена Блаватска и Олкът – 1888 г. в теософското общество  


През есента на 1875 г. двамата с Олкът слагат началото на Теософското общество. А от 1875 до 1877 година написва „по нареждане” четирите големи тома на „Разбулената Изида”, надхвърлящи 1600 страници, в които разглежда най-сложните проблеми на човека и света. Използва огромен брой философски и научни произведения, публикувани на различни древни и нови езици, все неща, които, според нейната леля, тя дори не е сънувала. Олкът описва нейните странни похвати на работа. Казва, че идеите извирали от мозъка й, сякаш като от непрестанно преливащ извор. Перото й летеше върху страниците, казва той, после се вглеждаше с втренчен поглед в празното пространство и почваше да преписва „видяното”. Книгата й съдържа толкова много и специфични цитати, сякаш е писана в  някой ъгъл на Бритиш мюзиум или в Ню-Йоркската библиотека Астро. И е нещо наистина смайващо с огромния си фактически материал, почерпен от  всички клонове на науката. Дори човек със специална подготовка не би могъл да създаде за две години подобно съчинение. Докато нейното образование е съвсем обичайното за момиче от добро семейство. Мистерията става пълна, когато се разбира, че Елена не е ползвала никакви библиотеки, въпреки че сверените цитати с оригиналите им, показвали пълна идентичност. Олкът уверява, че е вземала цитатите „от пространството”. Но самата тя  обяснява, че просто сяда на бюрото и някой, който знае всичко, започва да й диктува. Или просто преписва ръкописи и печатни страници, които вижда да минават пред очите й във въздуха. И то без да губи нито за момент съзнание за реалността. В едно писмо до сестра си Вера, Блаватска пише, че понякога нещата й се предоставят в образи и тя вижда цели панорами от историята на човечеството. През 1885 г. Старата дама изживява поредната си среща със смъртта в резултат на тежка сърдечна болест. Посъветвана е да замине пак в Европа при по-умерен климат. И въпреки обвиненията, злобата, полицейския надзор, тя успява да напише в Германия и своята капитална книга „Тайното учение”, многократно редактирано, преработвано. Това станало възможно, защото избрала саможертвата в името на Тайното учение. В нощта, когато всички я чакали да умре, Учителят я посещава , като й дава възможност за избор – да умре и да бъде свободна или да живее и да завърши „Тайното учение” със всичките последващи неприятности и страдания.






През 1888 година, обаче, то започва да излиза от печат. Отново постига рекорд – за три години написва труд, надхвърлящ 2500 страници, който разработва най-сложните и най-тъмни проблеми на човека и вселената. Досега, обаче,  уникалната творба все още не е оценена подобаващо. Още не са осъзнати дълбоко съдържащите се в нея указания, препоръки и внушения за изучаването на Природата и Човека. Подобни разкрития не съществуват в нито едно от съществуващите досега произведения, твърди самият Бертръм Кетли. А по думите на Блаватска, Тайното учение ще бъде изучавано от малцина и ще бъде оценено заслужено след много време.


 Но и днес през дистанцията на близо сто години, неговите изследователи не са разбрали колко голям брой липсващи звена на науката съдържа и колко много отправни точки за откривателство са набелязани там. Главната причина е голямата усложненост на изложението и нелеката херметична символика.Както и това, че посланията на Адептите са отправени към бъдещето, а не към днешното примитивно обществено съзнание. Дори и учениците на Старата дама стигат до изопачавания на тълкуването му. Така теософията се обгръща от една религиозност, която основателката му смятала за най-гибелна и често твърдяла, че няма религия по-висша от истината. Дори будистките принципи на основателите му са заменени с езотеричното християнство. А най-видните теософи се обявяват за  свещеници на Либералната католическа църква.

 

През последните дни на живота си Блаватска, съзнавайки сложността на творбата си, написва”Ключът към теософията”, в което излага по-популярно основните концепции, съдържащи се в капиталните й трудове. Но с тази творба или без нея, Тайното учение си остава едно истинско предизвикателство към примитивизма на съвременната емпирична наука. Остава си едно четиво, не за ленивия консуматор, а съкровищница за търпеливия и проницателен изследовател. Представлява една стръмнина, привличаща само готовия на трудности и рискове духовен търсач.


Днес Учението е потънало в прахта на архивите, то отново ще се  възкреси. И това ще стане, както е предрекла Блаватска, едва при пробуждането на човечеството. 



Източник:  Уикипедия Снимки: Интернет Подготви: Елена Колева © Copyright 2011  All Rights Reserved     

и още много са едно поколение хора, които са насочили усилията си към проучване на по-дълбоките слоеве на нашето житие и битие. Те не се влияят само от външните прояви на живота, а търсят нещо по-дъблоко и по-смислено.

Петър Дънов също е представител на това духовно течение. Той е оставил много трудове.

И неговите и на Блаватска и на сем. Рьорих звучат ту реално, ту не. Понякога човек разбира за какво пишат, друг път въобще не може да осъзнае.

Но като цяло смятам, че това е една много интересна материя.